Аз там не съм ходила досега

Пазарджик, жега, Йони тича гола из апартамента и гризе домат. Аз съм на работа в Монреал облечен с тънко поларче. Обаждам й се по скайпа и тя още като ме вижда пита - "А ти защо си с яке!?"

Днес изяде един плесник по дупето, един час я гоних да я облека и накрая ми хвърли телефона...на пода... После вика - "Защо ми пляскаш дупето? Сега ще ми стане червено!"

Стуринта я питам Йони: "Харесва ли ти в автобуса?" и тя - "Да, амаааа...мирише" :)

- Спинка ли ?

- Не иска :( Извади си пеещата звездичка от биновете, докато й търсих зеленото шише, и й обяснявам че няма батерии и затова не иска да пее - и тя ми вика - "Аз имам стотинки!!!" Умрях от смях.... щото нали количките на магазина ги пускате със стотинки :) Даже отиде да ми носи стотинки :)

За разлика от Монреал, на хоризонта в София се извисява планина. Йони пита баба си:

 - Какво е това?

 - Това е планина.

 - Коя е тая планина?

 - Витоша.

 - Аз там не съм ходила досега.

И аз искам на масаж

В събота и неделя обикновено се обаждаме на Баба и бъбрим с нея докато закусваме. Йони я очаква с нетърпение и пита за нея още щом се събуди. Веднъж обаче, Баба ни каза че няма да се чуем в неделя, защото е на масаж. Няколко седмици по-късно, Йони искаше да се обадим на Баба в понеделник и ние й  обяснихме че сега не може, защото баба е още на работа. А тя отговори „Не е на работа, а е на масаж. И аз искам на масаж!“ Впрочем, Баба е важна фигура и утвърден модел за подражание. Ние с Гери носим раници и обикновено носим прозрачни очила. А Йони държи да излиза с дамска чанта и с тъмни очила, защото така правеше Баба, когато ни беше на гости.

Citations from Betty Youngs

"How to Develop Self-Esteem in Your Child", Betty Youngs

Help your child learn to communicate assertively. He’ll need to learn to say “No” without an apology, argument or excuse.

“My dad is always telling me what he does for me” he said in a tone riddled with sarcasm. “I wish he’d do less for me and more with me.”

And remember, punishment has impact because of its certainty, not because of its severity.

Don’t praise the child, but do praise what the child is doing. Say, “It’s good you’re sitting quietly” rather than “You are a good boy for sitting quietly.”

“Remember, we say only positive things about ourselves”

... the most important factor was unconditional love. High-self-esteem children came from backgrounds that provided the kind of love that expresses respect, concern and acceptance. Children were accepted for their strengths and weaknesses. It was clearly love with no strings attached.

What you believe about your child’s worth becomes a self-fulfilling prophecy. In other words, children become what you believe they will become.

What children hear, they believe. The messages are later played back and become a reference for what a child believes about himself. This tape makes up a child’s inner language. For better or for worse, that child has been programmed.

Focus your praise not on the way the task was done, but on the fact that it was attempted or completed. If you want him to improve the way he does a particular task, show him, as opposed to telling him.