Като вчера

Спомням си как аз като малък ревях че мама ме оставя сам за да отиде да хвърли боклука. Йоана е същата работа - Гери трудно може да се отлепи от нея. Дори когато се къпе, Йони често седи да я кача на едно столче в банята.
Вчера Гери беше в тежък цикъл, първи работен ден след двуседмична отпуска... изобщо тегава работа. Йони върви по нея като кученце цял ден и не я оставя на мира. Вечерта Гери успява да влезе в банята и се къпе на заключена врата. Йоана, реве, тропа по вратата, тръшка се, силно обидена от това подло измъкване. Оставих я за малко да рони горчиви крокодилски сълзи и после загасих лампите и седнах да я забавлявам с едно фенерче. Прожектирах си пръстите на караката на тавана, гоненица на сенки, такива ми ти работи - успокои се и кризата отмина.

Днес Гери е по-добре. Отива да се къпе, но преди да затвори вратата, Йони се затичва към нея с думите "Мамо, чакай! Чакай, че ще стане като вчера!". А ние естествено прихваме да се смеем.

Ще умираме ли?

Обясняваме на Йони, че когато хората умрат, отиват при Боже. Но когато ходим на църква, също казваме че това е "къщата на Боже" и "отиваме при Боже". Една неделна сутрин, Йони пита - "Къде ще ходим днес?", а ние отговаряме - "При Боже. Йони репликира с усмивка на устата - "Ще умираме ли?".


...

На зоологическа градина тримата заедно. По едно време Йони примрънква - "Мамо, кака!". Гери - "Дръж го, отиваме в тоалетната". Йони - "Държа го в гащите" :)

Право на избор

Гери: В коя тава за сложа да изпека бутчетата - в голямата или в малката?

Аз: Еми в малката. (защото по-лесно се мие)

Гери: Ама в нея няма достатъчно място и ще са много сбутани!

Аз: Ами тогава значи в голямата. Виж как можеш и сама да прецениш...

По-рано същия ден...

Йони: Тате, коя диадема си избираш? (показва ми три диадеми)

Аз: Тази с ушичките.

Йони: Еее, тази е моята.

Аз: Ами тогава синята.

Йони: Еее, тази е любимата на мама

Аз: Тогава тази с еднорога.

Йони: Окей, ето.