Симки и Сачкин?

Голямо събитие вкъщи, имаме си цели две сиво-бели котенца. В събота ходихме в котешкото кафене, което функционира в асоциация с местния приют за котки. Харесахме си една маца, попълнихме документи, на следващия ден ни се обадиха да ни интервюират - "Защо си харесахте точно тази котка", "Имали ли сте котки преди"... За голямо разочарование на Гери, не издържахме изпита и не ни дадоха котката. Защото казахме че възнамеряваме да я пускаме навън през топлата част от годината, а това криело много опасности за котките. Всяко зло за добро - в обявите се оказа че има куп котета за подарявате.
Йони помолила сутринта да не ходи на градина, а да си остане вкъщи сама с котетата :) А честно казано и на мен ми се въртеше това в главата, когато ставах сутринта за работа.

Пазим калинките

Слизайки от колата, забелязах че една калинка се червенее в тревата. Ето с какво ще залисам Йони, докато разтоварвам чантите от багажника. Показвам и я, тя се приближава да й се любува и аз отбелязвам че може да я пипне или дори да я вземе в ръка, ако иска. След кратко колебание Йони ми обяснява:

 - Ама тате, аз един ден с мама като хванах една калинка и без да искам й изстисках сокчетата...

- Добре Йони, само ще я гледаме тогава, няма да я пипаме за да не я смачкаме.

И какво казва "кака"-то ?

Откакто Гери тръгна на работа, имаме едни спокойни 20 минути сутрин, в които можем да разговаряме, докато си приготвяме яденето. Иначе преди Гери и Йони ставаха по-късно от мен и аз ги виждах само вечер. Тогава Йони не ни оставя на мира и ни прекъсва всеки път, когато се опитаме да разменим повече от две изречения. Или ако случайно се е заиграла сама и ни остави, бързаме да свършим по нещо с последни сили.
Голям терорист е това дете... Гери едва от скоро успява да си вземе душ необезпокоявана. Преди Йони по няколко пъти нахлуваше в банята, въпреки опитите ми да я заплесвам и обясненията ми как трябва да оставим мама да се изкъпе на спокойствие. Това е и една от причините аз да ходя по голяма нужда само на работа, хаха.

Естествено, Йони не вижда смисъл в това да ходи до тоалетна сама. Пробва го няколко пъти, опитвайки се да ни подражава, но в крайна сметка си останахме със "Тате, имам "кака" (ака ми се), ела с мене да "правим кака" заедно." И докато го чакаме да излезе, Йони ме подпитва: "И какво казва сега кака-то?" Да правим неодушевените предмети да говорят е голямо забавление. И аз влизам в роля: "Искам вече да изляза, тясно ми е в коремчето. Пуснете ме да плувам във водата на тоалетната!". Вчера изкара едно "пипи" и две "кака".. и чакахме да излезе трето... Та се получи цял театър. Всички тези герои говориха с различен глас и реплики.