Няколко седмици след раждането пък ни дойде на проверка една медицинска сестра. Проведе стандартен преглед на бебка, но освен това и огледа апартамента ни за да провери средата в която живее, разпита ни дали пушим, как го храним и така нататък. Накара ме да покажа дали мога да сменям памперси :)
За друг един случай си спомням – беше студено и се чудихме къде да се разхождаме. Сложихме Бебка Йони в нейната кошничка, метнахме се на метрото и тръгнахме из подземния град. Не ни хареса, беше прекалено пренаселено и задушно. Но за пръв път видяхме как Йони протегна ръчички към играчките които висят закачени на дръжката на кошничката.
Кошничката на Йони се ползваше предимно като трябваше да я возим в колата. Иначе я разхождахме с възропче (слинг) привързана към гърдите ни. Като застудя, Гери поръча едни приставки, които са съместими с циповете на якетата и можехме така да я разхождаме дори и през зимата. Учудващо е колко много ясни слънчеви дни има и навън е приятно за разходка дори при -15 градуса целзий.
Друг весел момент беше когато я заведохме за първи път на площадка с пясък. Зарови си ръчичките него и на лицето й се четеше огромно задоволство. Естествено че не искаше да си тръгва и я прибрахме с рев. За нещастие беше последния що-годе топъл ден и следващото ровене в пясъка трябваше да почака до пролетта.
Като споменах рев, държа да отбележа че това не е често явление. Спазвахме принципа на Руми че бебето не бива да бъде оставяно да реве. И Йони ни се отблагодаряваше за това – почти никога не е плакала без конкретна причина. Беше много игриво и засмяно бебче. Освен това и не ползваше бебешка залъгалка (sucette), така че усмивката й почти непрестанно грееше на лицето. Когато я возихме в количката, тя се усмихваше на хората и те спираха да й се радват. На пръв поглед това изглежда съвсем естествено, но ще се учудите колко други деца седят в количките си и самовглъбено смучат залъгалката, обръщайки малко внимание на околния свят до доста късна възраст. Не че Йони не прекарваше доволно време в сучене или мляскане на цитите за удовоствие, но поне беше разделено – когато ни кърмят, радваме се на циците. Като сме навън, радваме се на света.
Имаме куп снимки от детската площадка, но държа да отбележа че преди да навърши 2 години, Йони се изкатерваше сама на високата стена с хватки за 5 годишни. Смешно, една година по-късно, пак в края на лятото Йони се покатери на далеч по-лесната бебешка стена и се хвалеше как можела. И вече проявява слаб интерес към стената и пързалката за големите... дали с порастването започва да става по-предпазлива и по-малко безразсъдна? Също така започва да я е страх от паяци – дали го е прихванала от бъзливия 5 годишния Краси или си е нормален етап от порастването?
