Да не влезе някой да ни разхвърля играчките

Оставих Йони вкъщи докато изтичам да й взема кроксовете от Ани, а тя се заключила "да не влезе някой да й разхвърля играчките".


Обяснявам на Йони че ще ходим на гръцки фестивал. Казвам й: "Ще има музика, танци, мама ще играе сиртаки ето така..." - правя някакви комично-засукани стъпки. Тя се замисля и отговаря: "Сладолед ще има ли? Аз искам сладолед."


Прекарваме деня в парка край реката, на рожден ден на Браян. Има маса с хапване, детска площадка, водни пръскалки... изобщо идилия. Йони естествено пропуска следобедния сън и към пет вечерта няма никакви сили. Заспива в колата и се събужда чак сутринта на следващия ден с думите: "Ние защо спим!? Искам на рождения ден!"


Йони си играе с едно старо дървено нунчаку. Слага пръчките така / \ и ми казва "Виж тате, това са крачета. А това \ / са ръчички, а това – – е коланче.


Йоана стана малко след теб и отидохме първи на градината. Докато бяхме вкъщи й обяснявах че днес е празник и я питах я дали иска да й надуя един балон. Тя каза "Да, аз ще се скрия" :) И така - тя в хола, аз в кухнята надувам, хахаха! После балона се спука в коридора... и тя се уплаши, но много малко и обясняваше, че "Няма страшно" ;) После търси балони при Ани, ама тя пък не беше надула заради нея...