Бяхме на "отворени врати" в една фирма със над сто жълти училищни автобуса. Имаше забавления за децата, пуканки, захарен памук, сандвичи. А родителите можеха да си поговорят със шофьорите и дори да карат автобус на паркинга. Фирмата предлагаше безплатен 4 седмичен курс и работа като шофьор след завършването. С Йони имахме рядката възможност да се повозим на автобус, управляван от Гери!
По-късно същия ден, научихме че майката на Дарис също е станала шофьорка на автобус. Исках да разкажа това на Йони, но диалогът тръгна в малко по-друга посока:
- Йони, спомняш ли си Дарис
- Не.
- С който ходихте заедно на детска градина?
- А, той все се наакваше.
- !?
- Веднъж като си играехме на масата и едно кака* падна да стола!
"кака" е учтивата форма за "лайно" на фенски.
Същата вечер питахме Йони дали иска мама да стане шофьор на автобус или да прави макети. Тя мъдро отговори "И шофьор на автобус, и макети да прави". Седмицата след това, Гери има три поредни интервюта за работа в архитектурни бюра. Обяснява на Йони че ще ходи да види за една друга работа дали ще я вземат и Йони протестира "Ама аз искам да си шофьор на автобус!"
