Въпреки че редовно си мием зъбите с паста и ги чистим с конец, ми се е случвало понякога като се събудим, да усетя че устата на Гери мирише. Веднъж така и Йони се навира в майка си да я гушка и целува и отбелязва "Мамо, мирише ти нослето" :) Гери й обясни че всъщност устата мирише, а не нослето, после трябваше да обясни че да, чиста е, но през нощта когато езичето не се движи, устата може да започне да мирише. Йони започва да навлиза във възрастта, в която освен да знае какво се случва, иска да разбере и защо се случва. "Защо вали? Защо има гръмотевици?" – "Гръмотевиците стават, когато облаците се блъскат" и т.н...
Гери намери в Kijiji ролери, които са достатъчно малки, за да станат на крачето на Йони. Неудобството беше, че човекът който ги продава е в другия край на Монреал. За да избегна задръстванията, тръгнах към 8 вечерта и когато се прибрах, беше вече почти 10:30 вечерта. Гери ми разказа как Йони през пет митути питала "Кога ще си дойде тате?". Та когато се прибрах, двете ме чакаха на тератаса, нетърпеливи да видят ролерите. Йони, естествено, искаше не само да ги види, а и да пробва как се карат:
– Хайде утре ще ги караме, сега на мама й се спи и няма сила.
– Аз имам сила. Силата иска да кара ролери!
В крайна сметка, покарахме малко вкъщи преди да си легнем :)
