Откакто Гери тръгна на работа, имаме едни спокойни 20 минути сутрин, в които можем да разговаряме, докато си приготвяме яденето. Иначе преди Гери и Йони ставаха по-късно от мен и аз ги виждах само вечер. Тогава Йони не ни оставя на мира и ни прекъсва всеки път, когато се опитаме да разменим повече от две изречения. Или ако случайно се е заиграла сама и ни остави, бързаме да свършим по нещо с последни сили.
Голям терорист е това дете... Гери едва от скоро успява да си вземе душ необезпокоявана. Преди Йони по няколко пъти нахлуваше в банята, въпреки опитите ми да я заплесвам и обясненията ми как трябва да оставим мама да се изкъпе на спокойствие. Това е и една от причините аз да ходя по голяма нужда само на работа, хаха.
Естествено, Йони не вижда смисъл в това да ходи до тоалетна сама. Пробва го няколко пъти, опитвайки се да ни подражава, но в крайна сметка си останахме със "Тате, имам "кака" (ака ми се), ела с мене да "правим кака" заедно." И докато го чакаме да излезе, Йони ме подпитва: "И какво казва сега кака-то?" Да правим неодушевените предмети да говорят е голямо забавление. И аз влизам в роля: "Искам вече да изляза, тясно ми е в коремчето. Пуснете ме да плувам във водата на тоалетната!". Вчера изкара едно "пипи" и две "кака".. и чакахме да излезе трето... Та се получи цял театър. Всички тези герои говориха с различен глас и реплики.
