Спомням си как аз като малък ревях че мама ме оставя сам за да отиде да хвърли боклука. Йоана е същата работа - Гери трудно може да се отлепи от нея. Дори когато се къпе, Йони често седи да я кача на едно столче в банята.
Вчера Гери беше в тежък цикъл, първи работен ден след двуседмична отпуска... изобщо тегава работа. Йони върви по нея като кученце цял ден и не я оставя на мира. Вечерта Гери успява да влезе в банята и се къпе на заключена врата. Йоана, реве, тропа по вратата, тръшка се, силно обидена от това подло измъкване. Оставих я за малко да рони горчиви крокодилски сълзи и после загасих лампите и седнах да я забавлявам с едно фенерче. Прожектирах си пръстите на караката на тавана, гоненица на сенки, такива ми ти работи - успокои се и кризата отмина.
Днес Гери е по-добре. Отива да се къпе, но преди да затвори вратата, Йони се затичва към нея с думите "Мамо, чакай! Чакай, че ще стане като вчера!". А ние естествено прихваме да се смеем.
