Лятото си мина бързо и неусетно. Покрай Ковид-19 изолацията имахме възможност да прекараме повече време в парка и да се сприятелим с други български деца. Йони е първа приятелка с Ина, която е две години по-голяма от нея. В детската градина пък другарува с Кристоф, който е с година по-малък от нея. Приятелчетата, които си подбира са винаги много мили, усмихнати и добрички деца. Йони също е добра душа и страни от по-агресивните хлапета. Мисля че във възрастта до 3-4 години, всички деца са мили и наивни. Към 5 обаче, започват да формират характер. Грубите и агресивни деца имат изнервени и притеснени родители. Говори им се строго, с остри думи или дори им се крещи. А децата които Йони предпочита винаги имат готини родители с които е приятно да си бъбрим, на детската площадка. Та се надявам с Гери да продължаваме да сме позитивни и "готини", въпреки че и ние си имаме нашите източници на стрес. Веднъж за нещо се сдърпахме и повишихме глас. Йони после ни порица - "Вие сте жена и момче, как може да не се карате!" :) Естествено, искаше да каже "Вие сте мъж и жена, как може да се карате!" Излишно е да споменавам колко засрамени се почувствахме. Йони е много права... караниците са напълно излишни. Животът е по-хубав с усмивка. А за момента се разбираме лесно. Единствено ни е трудно да постигнем съгласие по въпроса в колко часа да си лягаме вечер.
