Zimno-proletni-karantinni

Niamam kirilica na toia komp, taka che....

"Az poznavam dyrvetata. Znam vsichki durveta - ima bockavi i ne bockavi"

V curkvata se vijdame s Viktor. Toi e golyam kalpazan, no e vinagi mnogo usmihnat i izmislia zabavni kudorri, koito se haresvat dosta na Ioana. Sled okolo chas tichane i gonene, si trugvame i Ioana obiasniava v kolata kolko mnogo go haresva i iska da go pokanim da idva na gosti i da se ojeni za nego. Az ia pitam provokativno "A niama she li da se jenish za Dani? Ili za Krasi?" (tova sa lubimi priatelcheta ot predishnite detski gradini). Ioni otgovori zamisleno: "Az sega si izbiram muj, da... Ama mai shte e Viktor" :)

Inache si mishkuvame vkushti - karantina za COVID-19 virusa. Kotkata Sivka e razgonena i Ioni otbeliazva che "Neshto ne e dobre. Ne hodi hubavo" - zashtoto se prilepva kum zemiata i viri dupeto :) Inache izlizame na razhodki po ulicata i do dvora na uchilishteto i Ioni kara kolelo super uvereno. Spuska se po inercia ili se zasilva po ravnoto i si kachva krakata na ramkata. Kara izpravena i dori moje da kara kolelo i da rita topka ednovremenno.

Йони и Гери на зъболекар

Йоана закъсня здраво за градина и всички й се радваха като пристигнахме. Едно момченце я напрегръща 2 пъти докато бях там. Много й хареса при зъболекарката... са малко шаваше, но добре я понесоха. Голямо шетане из зъболекарския кабинет беше, седна на един въртящ се стол, на който по принцип не й позволиха и беше бутане, въртене.... Постоянно искаше да пипа лампата, като 100 пъти й казаха да не я пипа.... хахаха, но като цяло беше кротка и хигиениската много я хареса :)  и даже вика - que le Dieu te benisse! Вярваща ;)
После й даде подаръци, тя милата и на теб ти избра подарък - за всичко избра де... и за Сивка и за мен, само за Роско явно й беше вече неуодбно да рови....хахаха
Закъсняхме за градината - отидохме в 10 без 15, щото хигиенистката закъсня 40 минути. И там децата всичките се вкупчиха около нея, а едно момченце я прегръща поне 2 пъти докато бях там :-))) русичко, хахаха!

Като вчера

Спомням си как аз като малък ревях че мама ме оставя сам за да отиде да хвърли боклука. Йоана е същата работа - Гери трудно може да се отлепи от нея. Дори когато се къпе, Йони често седи да я кача на едно столче в банята.
Вчера Гери беше в тежък цикъл, първи работен ден след двуседмична отпуска... изобщо тегава работа. Йони върви по нея като кученце цял ден и не я оставя на мира. Вечерта Гери успява да влезе в банята и се къпе на заключена врата. Йоана, реве, тропа по вратата, тръшка се, силно обидена от това подло измъкване. Оставих я за малко да рони горчиви крокодилски сълзи и после загасих лампите и седнах да я забавлявам с едно фенерче. Прожектирах си пръстите на караката на тавана, гоненица на сенки, такива ми ти работи - успокои се и кризата отмина.

Днес Гери е по-добре. Отива да се къпе, но преди да затвори вратата, Йони се затичва към нея с думите "Мамо, чакай! Чакай, че ще стане като вчера!". А ние естествено прихваме да се смеем.

Ще умираме ли?

Обясняваме на Йони, че когато хората умрат, отиват при Боже. Но когато ходим на църква, също казваме че това е "къщата на Боже" и "отиваме при Боже". Една неделна сутрин, Йони пита - "Къде ще ходим днес?", а ние отговаряме - "При Боже. Йони репликира с усмивка на устата - "Ще умираме ли?".


...

На зоологическа градина тримата заедно. По едно време Йони примрънква - "Мамо, кака!". Гери - "Дръж го, отиваме в тоалетната". Йони - "Държа го в гащите" :)

Право на избор

Гери: В коя тава за сложа да изпека бутчетата - в голямата или в малката?

Аз: Еми в малката. (защото по-лесно се мие)

Гери: Ама в нея няма достатъчно място и ще са много сбутани!

Аз: Ами тогава значи в голямата. Виж как можеш и сама да прецениш...

По-рано същия ден...

Йони: Тате, коя диадема си избираш? (показва ми три диадеми)

Аз: Тази с ушичките.

Йони: Еее, тази е моята.

Аз: Ами тогава синята.

Йони: Еее, тази е любимата на мама

Аз: Тогава тази с еднорога.

Йони: Окей, ето.

Симки и Сачкин?

Голямо събитие вкъщи, имаме си цели две сиво-бели котенца. В събота ходихме в котешкото кафене, което функционира в асоциация с местния приют за котки. Харесахме си една маца, попълнихме документи, на следващия ден ни се обадиха да ни интервюират - "Защо си харесахте точно тази котка", "Имали ли сте котки преди"... За голямо разочарование на Гери, не издържахме изпита и не ни дадоха котката. Защото казахме че възнамеряваме да я пускаме навън през топлата част от годината, а това криело много опасности за котките. Всяко зло за добро - в обявите се оказа че има куп котета за подарявате.
Йони помолила сутринта да не ходи на градина, а да си остане вкъщи сама с котетата :) А честно казано и на мен ми се въртеше това в главата, когато ставах сутринта за работа.

Пазим калинките

Слизайки от колата, забелязах че една калинка се червенее в тревата. Ето с какво ще залисам Йони, докато разтоварвам чантите от багажника. Показвам и я, тя се приближава да й се любува и аз отбелязвам че може да я пипне или дори да я вземе в ръка, ако иска. След кратко колебание Йони ми обяснява:

 - Ама тате, аз един ден с мама като хванах една калинка и без да искам й изстисках сокчетата...

- Добре Йони, само ще я гледаме тогава, няма да я пипаме за да не я смачкаме.