Раждането

Йони се роди в болницата на LaSalle сутринта на 14-ти октомври 2015. Ние бяхме ходили на курс по естествено раждане и Гери беше изчела сума си неща по темата. Аз знаех как да я разтривам в основата на гръбначния стълб за да отклоня и намаля болката. Но след цял ден контракции с променлива сила, опряхме до епидорална упойка. Тук имахме избор да оставим Гери да поспи и да събере сили или да продължи да напъва. Избрахме второто. Темето и косичката на Йони вече се виждаха, но силите на Гери отслабваха, търпението на лекарката се изчерпваше... Казаха ни че главичката е завъртяна не накъдето трябва и че си е препречила пътя с ръчичка и затова не излиза, въпреки геройските напъни на мама. На този етап решението беше само едно – да й помогнат да излезе като я дръпнат със вендуза. Обясниха ни че само вендузата няма да е достатъчна, трябва и Гери на напъва. Така беше на теория, на практика Йони изскочи като тапа за шампанско. Май и лекарите не очакваха да стане толкова бързо и в една много дълга секунда Йони висеше на края на маркуча докато асистентката свари да изключи кранчето за вакуума. Главата й беше неестествено издължена, но една млада медицинска сестра ме успокояваше че бързо ще си върне формата, самата тя била раждана с вендуза и нищо й нямало. Освен това, малката душичка беше бледо-синя, но и това било нормално. Постепенно синьото отстъпи на розово, Йони се залепи за гърдите на мама, а тате си беше глътнал душата от страх. Спомням си кофата в която се оттичаше плацентата на Гери, придружена с обилни количества ужасяващо червена кръв. Една лекарка ми каза – "Ти гледай бебето, за това отдолу ние ще се погрижим!". Няколко минути преди това в стаята ни беше нахълтал екип за спешно реагиране – в случай че новороденото не може да диша или има животозастрашаващо увреждане. Стаята се изпълни със светлини, напрежение и, незнайно как изкопчили от нас одобрение да присъстват,  групичка стажанти. Сега в стаята бяхме само ние и екипът който шиеше разкъсванията на Гери. Двете калинки току-що бяха станали три калинки и дори успяхме да пуснем във Фейсбук първата снимка на едно мърляво и измъчено сучещо бебе, една много бледа майка и изтощен брадясал татко. Следващите 36 часа бяха спокойни, една млада и много приятелски настроена сестра ни научи как да накланяме бебето за да се оригне, как да го къпем, какво да правим ако се задави и ред други полезни неща за хора, които за прочели всичко за раждането, но си нямат и бегла представа какво се прави след това.