Върти ми се отдавна идейка да напиша как протича детството на Йони и да препрочитам на старини, когато тя ще е голяма и ще ни липсва. Всъщност, тя и сега ни липсва – толкова бързо расте, че току се питаме – къде ни е предишното дете!? Миналата седмица видях да возят на пазарска количка бебче в периода когато още не може да ходи, но гръбчето му е достатъчно силно за да се задържи седнало и да оглежда любопитно пъстрия свят около него. Йони до вчера беше такава, а ето днес вече е дългокрако момиченце, което иска да играем на гоненица в магазина.
На почти три годинки, изглежда по-висока от връстниците си, но в същото време е по-лекичка и фина от останалите й другарчета. Хората често възкликват: "Ауу, на две и половина, а изглежда толкова по-голяма!" Мама Гери не пропуска да отбележи в отговор: "Ами като татко си, той също е голям." (на френски "голям" се използва и за "висок"). На тази чудна възраст, все още е достатъчно малка, за да мога да я вдигам на ръце, да я въртя във въздуха и да я подхвърлям като истински цирков акробат. И в същото време е достатъчно голяма за да задава смислени и уместни въпроси, дори може да спре да тича и да седне да проведе кратък разговор на някоя тема. Често ни разсмива със някое свое духовито изказване, учудва ни с неподозирано ново умение, разтапя ни от умиление с мила постъпка и с детската си наивност... изправя ни косата като си тресне главата по съвсем неочакван начин. Веселбата никога не престава и случки за разказване бол. Докато първите месеци на бебето, макар и пълни с емоции и трепети, имат доста по-малко случки за разказване.
Раждането опредено е случката с главно С в бебешката хронология. Но ако трябва да започнем от самото начало, това са годините в които чакахме щъркела да ни донесе така желаното бебче, но това не се случваше. Логично, консултирахме се с лекар и изследванията не откриха нищо нередно на пръв поглед. На втори поглед изникна теорията, че Гери има ендометриоза – мистериозно заболяване, в което тъканите отделяни по време на цикъл остават в коремната кухина и се разрастват, притискайки органите. Заболяването не се лекува, тъканта може само да се отстрани по оперативен път. И след няколко месеца започва да се образува отново. Статистиката сочи, че след раждането, нарастването на ендометриозата се забавя или дори спира. Също и след менопаузата. Освен това, няма сигурен начин да се разбере дали човек има такова заболяване, докато не му отворят корема. Косвените признаци са болезнен цикъл, болки при секс, трудности при забременяването, в крайните стадии – постоянни болки в коремната област.
Операцията със "съвсем малък риск за живота" мина успешно, оставяйки ни прозорец от няколко месеца за да забременеем успешно. Първо пробвахме с инсеминация и като не стана – опити за инвитро. Инвитрото си е отделна сага – една торба с инжекции, които се бият на различни периоди от деня. Вадене на яйцеклетки... стискане на палци поне една то тях да се окаже жизнена и да започне да се дели след оплождането. Пробвахме два или три пъти неуспешно. Единственият резултат беше че една от двете маточни тръби се възпали и запуши. Аз все още се надявах че щастливото сперматозоидче ще съумее да мине по другата, но уви – лекарят ни обясни че токсините които се отделят в запушената тръба свеждат до нула шансовете за забременяване. Трябва да се отстрани запушената тръба – нова операция. В тозимомен и на двамата ни беше дошло до гуша от лекари и скалпели. Гери прочете че срещу 4000 долара седмично в щатите правят масаж за отпушване. По това време почти бях завършил и започвах да работя, така че си мислех да тегля заем и да видим какво може да се направи с масажите. Освен това, Гери прочете че причината за ендометриозата често пъти била прекалено високото съдържание на глутен в храната. И също че имало една китайска билка, която за няколко седмици успявала да отпуши маточните тръби. Така че намалихме глутена, купихме си въпросната билка за 12 долара и ходихме да се помолим на Рилскя манастир. Та както шансовете бяха нула, малко след това Гери се оказа бременна! Най-радостната новина в живота ми!
