А ти търсиш ли я?

Днес сме си вкъщи с Йони, защото тя има температура и повръща. Лежим си в леглото и тя ме пита - "Тате, ти търсиш ли мама?". Аз не схващам въпроса и повтарям познатият рефрен  - "Мама е на училище, Йони, ще се върне довечера". А  тя пак пита "Знам, ама ти търсиш ли я?". Тогава ми просветва че тя всъщност пита дали мама ми липсва. Това е няколко нива над бебешкото "Искам мама". На три години и половина, душичката вече мисли не само за собствените си чувства, а и за чувствата на околните. Забележително!

По-късно същия ден, тя лежи в леглото и ме кара да я разтривам. По някое време се измъквам и си стоплям обяд, докато тя си припява нещо. Не след дълго тя ме проверява - "Къде си, тате? ". Аз отивам при нея и обяснявам че ще обядвам, ако иска да дойде при мене в кухнята. Тя отказва  - за пръв път я виждам толкова е изтощена, че даже за гледане на детски да няма сили. Обяснявам че ще съм в кухнята и че ако има нужда от нещо, може да ме извика.

30 секунди по-късно – "Жоро?"
Аз безропотно се отзовавам – "Какво има, Йони?"
Тя – "Харесвам те, тате!"
Аз – "И аз теб те обичам, Йони, ти си ми любимото детенце!"
Тя – "Добре, сега можеш да папкаш"  – Малко след което заспива.

Остатъка от следобеда прекарваме така - тя дреме, аз до нея. Тя ме кара да я чеша по гръбчето. Уняся се, но в момента в който спра, отваря око и заповядва с тих глас – "Чеши!"