Thursday, June 6, 2019

Посещение в бъдещата нова градина

Тегаво е положението с детските градини в Монреал. Двата основни типа са "milieu familial" и "CPE". Първият тип е къща, в която жена без почти никаква квалификация може да се грижи за 5-6 деца срещу съответното заплащане. Вторият тип е истинска детска градина, с много на брой високо квалифицирани учителки, които следват педагогическа програма, контролирани (и финансирани) от провинцията. Вторият тип излиза по-евтино и за децата се грижат по добре... но местата са ограничени. Желаещите се регистрират в листа на чакащи и докато им дойде ред, детето може вече да е станало на възраст за училище. На теория, когато се освободи място, се обаждат на тези, които първи са се записали в списъка. На практика не е точно така. Ако те препоръча родител, който вече е клиент на градината, шансовете се увеличават многократно. Сащо така, ако човек отиде на място и направи добро впечатление, може да се надява да му дойде по-скоро редът.

До момента, Йони ходи на детска градина при Ани – една много мила, компетентна  и интелигентна българка. Ани се грижи много добре за децата и сме истински късметлии че попаднахме на нея. Един от големите плюсове е, че всички деца са българчета и тя им говори на български, така че Йони съвсем спокойно общува с баби, дядовци и с нас, на родния ни език. Но в същото време това е и недостатък – на детската площадка другите деца говорят на френски, който Йони не разбира. Вече е на възраст, в която можем да я заведем на детски театър... ако знаеше френски. Явно поради тази причина, много родители напускат Ани, когато детето им навърши три години. Краси, едно от децата остана там до навършване на 6. Ани се погрижи то да знае минимумът думички, които са му необходими да се оправи със започването на училище. Но проблемът беше че Краси беше заобиколен от дребосъци и бебета и нямаше с кой да си играе. Ани всячески се опитваше да го занимава с разни кротки и образователни игри, но на момчето му се тичаше, щурееше, лудееше... Все неща, което не са позволени при Ани. Не тичаме, за да не се ударим, не излизаме навън за повече от 20 минути, за да не настинем – практики, които са много добри за бебета и деца под 3 години. Така че – ето ни и нас, в търсене на нова детска градина. Гери посети читавите детски градини в района месец по-късно получихме обаждане от точно тази, за която най-много се надявахме. В края на лятото щеше да се освободи място за Йони. Засега само подписване на документи, формуляри и покана да заведем Йони да види дали новото място ще й хареса. Ето какво ми разказа Гери след посещението:

супер е градинката :)
само 3 групи са, в нейната група са 15 деца и имат 6 учителя общо, тея които са сутринта после следобед са други
имат си различни кътове за игра, може макс по 4 деца... там си имат система с едни картончета всяко дете си слага като иде в съответния кът за игра...
през лятото са по цял ден навън :) и освен това имат пръскалки в двора!!!!
истински!!!
Йони й викам сега отиваме да разгледаме за да видим дали ще ни хареса - и тя вика на мен ще ми хареса, хахах, викам и при Ани е хубаво - и тя - ама там няма колелета, хахаха
та, догодина ще е в групата на най-големите - и ги подготвят малко за училище, как да се държат един с друг, как да изчакват ред, да се обличат и т.н. и вика че тях ги разпознават тяхната градина после като почнат училище :)
научени са нещо демек, хахах
всички са много милички :)
иначе по цял ден е вътре с външните обувки... после спят на матрачета с чаршафчета, които ние ще перем в края на седмицата... или май само нашите си чаршафчета, щото завивките са си от нас...
надявам се да им свалят поне обувките, иначе пижамки - твърдо НьЕ
сега зимата обаче навън с ботуши вътре с някакви по-леки обувки... то като в университета ;) с пантофи не може, хахаха
водят ги понякога на разни изложби за деца и спектакли... също ги разхождат и по реката...
Йони веднага се заигра там с едни кораби :) много комуникативна и на директорката й хареса :)
само Ани нещо не е в настроение и ме изгледа лошо, като й казах че не е закусвала... вика, ама те сега ще ядат плодове... (демек, няма да й дам закуска)…
а да, храната там си я правят, имат си кухня.... но НЯМА закуска, трябва да яде в нас... съответно 8,25 на ден и ще трябва да дадеш преуторизация да си теглят пари, но те предупреждават кой ден ще тегнят и по колко
спят от 1ч до 3ч МАКС :)
и имат ежедневен отчет за детето на 1 листче, дали е спало, дали само си е почивали, дали е било кисело и т.н.
нямат телевзия, освен по специален повод, за някой рожден ден ако някое дете си поръча нещо
тя Ани й обяснявала, че ще смпят на земята - и сега децата са буквалисти, добре че вече имам някаква идея от деца, хахааха
и викам, ама няма да спиш на земята, ще спиш на матраче, като това за къмпинг и го вадихме и показвахме :)
после директорката ни показа матрачетата и аз я питах дали са й харесали- тя вика да, не че много видя ;) хахаха
през зимата излизат за 1ч-1:30ч :) голям кеф :-)))
и мисля, че искаше да остане още днес там, то си е като фън-зона, малко, в нейната група беше бая шумно, а в тая за големите беше много тихо, ама май щото тъкмо ги бяха строили да си вземат коласиона, обикновено са плодове :) но имат и бисквити и кексчета
та почваме да й пускаме Пат Патруй вече ;)