Точно както си пише в книжките, с навлизане в четвъртата година започва нов период на нестабилност. До съвсем скоро, Йони беше вечно усмихнат сладур, щастлива от живота, сговорчива и кооперативна.
Спомням си на около 2 годинки как сядаше ма земята и незнайно защо отказваше да върви - за наше най голямо учудване. Сега пак започва същото - свадливи настроения, рев за дреболии. Онзи ден се разрева "защото мама не иска да ме пренесе до леглото". Или защото не сме искали да й събуем обувките. Гери я пита - "А сега защо още плачеш?", а тя "Ами защото ми се плаче."
Естествено, самата тя не е сигурна какво иска - изборът на костюм за Хелоуин беше Калинката, после Черния котарак, после Спайдърмен... накрая взехме един хубав патешко-жълт сладурански Пикачу. Йони като че ли беше радостна че й помогнахме да вземе финално решение.
Другото характерно нещо също се проявява - физическата непохватност. Изведнъж започна да пада, колената на много от панталоните й са накъсани. Има и огромна цицина на челото - преди няколко дни се спъна докато тичаше и уцели с глава ръба на масата.
Предполага се след този период нещата пак да се наместят и на около 5 години да е много по-сръчна, спокойна и уверена в себе си. А дотогава - ще й помагаме и ще се отнасяме с разбиране към малкото растящо и трансформиращо се човече.
