Йони ходи на нова детска градина вече трета седмица. Оправя се на някаква смесица от фрнески и английски, малко й е криво че децата там "не говорят като нас", но няма драма. За сметка на това е много по-интересно, има куп деца на нейната възраст, голям двор, излизат много често навън. Доколкото успях да се ориентирам, има двама основни учител и учителка. Освен тях, има и една друга, която поема заниманията навън в края на деня и още една, която замества. На един лист ни пишат по няколко изречения как е минал деня на детето и ако се е случило нещо по-особено. Например като да изяде три порции риба на обяд ;) Освен това има квадратчета да отбележат дали детето е спало, яло и дали е било в добро настроение. Учителите са симпатични и усмихнати. А Йони ходи до там с колело. Не сама, естествено, Гери я придружава пеша и я е научила да спира и да я изчаква на всяко кръстовище, за да пресекат заедно.
По въпроса са велосипедите – Йони получи подарък от Лина четвъртото си колело. Преди това имаше два различни по големина пуш-байка, едно малко колело с педали и това последното, по-голямо от предното. С него може да развива вече сериозни скорости – колкото и да спринтирам, не мога да я настигна ако кара бързо. Вече може уверено да потегля и да спира сама, така че вечер и уикендите си правим вело-екскурзии тримата – до някоя по-отдалечена детска площадка или дори до парк Ангриньон. Голям кеф!
Иначе пак си е същото свръх аткивно дете, което непрекъснато иска да му се отделя внимание и рядко ни оставя на мира. Понякога е много изтощително.
