Йони си има
детска стая от около година време – шкафче с нейни дрехи, детска за закачалка,
картинки по стените, играчки, флуоресциращи звездички по тавана. И място за
детско легло. Естествено, в началото ентусиазмът беше голям – много хареса
идеята за нейна собствена стая (никой друг вкъщи няма
тази привилегия). Преместихме детското легло и тя дори се
опита да спи в стаята си, но не се получи. Още два или три пъти местихме
леглото там по нейна молба, но така и не успя да заспи там – винаги се връщаше
на сигурно в нашето легло.
Вчера пак ни каза
че иска да спи сама в стаята си, дори заяви че иска да спи три поредни нощи
сама там. Този път обаче, говорим за дете, което се е справило супер успешно с
преместване в нова детска градина с нови порядки, нови учители и ново спално
помещение. И ето че за пръв път успя да заспи там (както обикновено, аз й разказах две приказки и Гери й държа ръката докато
заспи). На тази възраст тя рядко се буди през
ноща, така че всичко мина успешно – сутринта и тримата бяхме много горди с
постижението й.
Докато
аз си приготвях закуската, се провел следният разговор :
–
Вие какво правихте в леглото?
Гушкахте ли се?
– Да.
–
А целувахте ли се?
– Да.
– И какво друго правихте?
Случвало
се е да й обясняваме че бебета се правят когато мама и тате се гушкат и
целуват. Може би това се е въртяло в малката главичка като е задавала
въпросите. Но определено не правихме бебета тази нощ – и двамата бяхме много
уморени.
