Стаята на Йони

Стаята на Йони е напълно готова и вече две нощи подред тя спа сама там. Преди да заспи дори си подреди играчките "За да не спим на разхвърляно". Явно това правило не важеше преди, когато играчките й бяха в хола. Естествено, разказвахме й приказки преди да заспи, както обикновено. Ние сме на две крачки и вратите са отворени, така че тя спа много добре, почти без прекъсване. За разлика от нас – първата нощ спахме супер неспокойно, притеснени и гузни че сме изритали детето си. В новата стая има килимче със рисунка на улици, кръстовища, училище, парк, релси на влак и тя супер много се заиграва с него. Сложи един пластмасов мост над релсите и минаваше по тях с дървеното влакче от Икея. Гери й купи дървени инструменти – чук, отвертка, гаечен ключ и няколко болта, гайки и планки за сглобяване. А аз поръчах още елементи от Amazon.

Няма пидали

Йони многократно беше отбелязвала че нейното колело "няма пИдали". Та Хитеви ни дадоха техния Тигър – първото колело с педали на техния син. Йони е способна да направи около десетина завъртания на педалите и да се подпре с краче като залитне. Но спорим с Гери колко трябва да е висока седалката – ако е много ниско, не може да върти комфортно. Ако е по-високо, ще й е трудно да стъпва в спряло положение. Според мен е все още рано и ще остане за догодина като порастне още малко на височина. Засега си кара още баланс-байка и от време на време като се сети за Тигъра, го изваждаме да си начеше крастата.

Първите месеци с Йони

Първите месеци минаха кротко и неусетно. Първоначално бебка спинка през цялото време, когато не суче. Естествено, не спазвахме режими на хранене, Гери предлагаше прегръдка и топло майчино мляко в изобилие, всеки път когато малката душичка си поиска. На тате не му се налагаше да търчи и да притопля шишета с изкуствено мляко посред нощ. Къпане, повиване, смяна на пелени – все лесни за усвояване умения – не сме усетили особена липса на баби и друг вид помощници. Един от особените моменти е когато бебето те "забележи" и те погледне в очите за първи път. Тогава именно почувствах че съм официално повишен в ранг "родител" и се почувствах много-много горд.

Няколко седмици след раждането пък ни дойде на проверка една медицинска сестра. Проведе стандартен преглед на бебка, но освен това и огледа апартамента ни за да провери средата в която живее, разпита ни дали пушим, как го храним и така нататък. Накара ме да покажа дали мога да сменям памперси :)

За друг един случай си спомням – беше студено и се чудихме къде да се разхождаме. Сложихме Бебка Йони в нейната кошничка, метнахме се на метрото и тръгнахме из подземния град. Не ни хареса, беше прекалено пренаселено и задушно. Но за пръв път видяхме как Йони протегна ръчички към играчките които висят закачени на дръжката на кошничката.
Кошничката на Йони се ползваше предимно като трябваше да я возим в колата. Иначе я разхождахме с възропче (слинг) привързана към гърдите ни. Като застудя, Гери поръча едни приставки, които са съместими с циповете на якетата и можехме така да я разхождаме дори и през зимата. Учудващо е колко много ясни слънчеви дни има и навън е приятно за разходка дори при -15 градуса целзий.

Друг весел момент беше когато я заведохме за първи път на площадка с пясък. Зарови си ръчичките него и на лицето й се четеше огромно задоволство. Естествено че не искаше да си тръгва и я прибрахме с рев. За нещастие беше последния що-годе топъл ден и следващото ровене в пясъка трябваше да почака до пролетта.

Като споменах рев, държа да отбележа че това не е често явление. Спазвахме принципа на Руми че бебето не бива да бъде оставяно да реве. И Йони ни се отблагодаряваше за това – почти никога не е плакала без конкретна причина. Беше много игриво и засмяно бебче. Освен това и не ползваше бебешка залъгалка (sucette), така че усмивката й почти непрестанно грееше на лицето. Когато я возихме в количката, тя се усмихваше на хората и те спираха да й се радват. На пръв поглед това изглежда съвсем естествено, но ще се учудите колко други деца седят в количките си и самовглъбено смучат залъгалката, обръщайки малко внимание на околния свят до доста късна възраст. Не че Йони не прекарваше доволно време в сучене или мляскане на цитите за удовоствие, но поне беше разделено – когато ни кърмят, радваме се на циците. Като сме навън, радваме се на света.

Имаме куп снимки от детската площадка, но държа да отбележа че преди да навърши 2 години, Йони се изкатерваше сама на високата стена с хватки за 5 годишни. Смешно, една година по-късно, пак в края на лятото Йони се покатери на далеч по-лесната бебешка стена и се хвалеше как можела. И вече проявява слаб интерес към стената и пързалката за големите... дали с порастването започва да става по-предпазлива и по-малко безразсъдна? Също така започва да я е страх от паяци – дали го е прихванала от бъзливия 5 годишния Краси или си е нормален етап от порастването?

Ти защо си така?

Днес е последният ден на Краси в детската градина – следващата седмица тръгва на училище. Той е истеричен, несигурен, нервен, често пъти необуздаем. Но с Йони ходят в същата детска градина много отдавна и тя обяснява за него "Краси е много приятел. Аз много го обичам. И той ме обича."


Йони показва учудващо добра памет. Когато беше малка, й давахме да пие от чаша с мембрана. Прилича на истинска чаша с дръжки, но можеш да я обърнеш без да се разлее течността от нея. За да пиеш, трябва да засмучеш мембраната по специален начин. Годна по-късно се сети за тази чаша и ни накара да я извадим от шкафа в който дори ние бяхме забравили че я пазим. А пък като видя жълтия бебешки термометър с патешка глава вика "Аааа, пате за дупето на Йонииии!"


Гери се подстригала късо и отишла да вземе Йони от детската градина. Йони е много наблюдателна и веднага забелязва и най-малките промени и новости. Още щом я видяла и попитала „Ти защо си така?“. А Гери отговорила че си е подстригала косичката и я попитала дали и тя иска така. Отговорът бил категорично „Не!“. Ден след това аз също се подстригах. Няколко дни по-късно, Йони се събудила и помолила Гери да я подстриже и нея „така с ножичката“.

Гери е бременна

Обикновено ставам рано и излизам за работа докато момичетата още спят, но вчера Йони се събуди заедно с мене. Двете с Гери ме изпратиха, махаха ми и ми пращаха целувки от терасата, рошави, боси и много усмихнати. Гери е подредила там цветя и много красива масичка със столчета. Тази хубава сутрин сигурно ще си я спомням дълго време, особено през студените зимни месеци. И изобщо, цялото лято на 2018, изпълнено с дълги и топли безгрижни дни. Тази година имаме рекорден брой ходения на къмпинг – цели пет до момента, а вероятно ще станат и шест ако не вали за Labour Day.

Върти ми се отдавна идейка да напиша как протича детството на Йони и да препрочитам на старини, когато тя ще е голяма и ще ни липсва. Всъщност, тя и сега ни липсва – толкова бързо расте, че току се питаме – къде ни е предишното дете!? Миналата седмица видях да возят на пазарска количка бебче в периода когато още не може да ходи, но гръбчето му е достатъчно силно за да се задържи седнало и да оглежда любопитно пъстрия свят около него. Йони до вчера беше такава, а ето днес вече е дългокрако момиченце, което иска да играем на гоненица в магазина.

На почти три годинки, изглежда по-висока от връстниците си, но в същото време е по-лекичка и фина от останалите й другарчета. Хората често възкликват: "Ауу, на две и половина, а изглежда толкова по-голяма!" Мама Гери не пропуска да отбележи в отговор: "Ами като татко си, той също е голям." (на френски "голям" се използва и за "висок"). На тази чудна възраст, все още е достатъчно малка, за да мога да я вдигам на ръце, да я въртя във въздуха и да я подхвърлям като истински цирков акробат. И в същото време е достатъчно голяма за да задава смислени и уместни въпроси, дори може да спре да тича и да седне да проведе кратък разговор на някоя тема.  Често ни разсмива със някое свое духовито изказване, учудва ни с неподозирано ново умение, разтапя ни от умиление с мила постъпка и с детската си наивност... изправя ни косата като си тресне главата по съвсем неочакван начин. Веселбата никога не престава и случки за разказване бол. Докато първите месеци на бебето, макар и пълни с емоции и трепети, имат доста по-малко случки за разказване.

Раждането опредено е случката с главно С в бебешката хронология. Но ако трябва да започнем от самото начало, това са годините в които чакахме щъркела да ни донесе така желаното бебче, но това не се случваше. Логично, консултирахме се с лекар и изследванията не откриха нищо нередно на пръв поглед. На втори поглед изникна теорията, че Гери има ендометриоза – мистериозно заболяване, в което тъканите отделяни по време на цикъл остават в коремната кухина и се разрастват, притискайки органите. Заболяването не се лекува, тъканта може само да се отстрани по оперативен път. И след няколко месеца започва да се образува отново. Статистиката сочи, че след раждането, нарастването на ендометриозата се забавя или дори спира. Също и след менопаузата. Освен това, няма сигурен начин да се разбере дали човек има такова заболяване, докато не му отворят корема. Косвените признаци са болезнен цикъл, болки при секс, трудности при забременяването, в крайните стадии – постоянни болки в коремната област.

Операцията със "съвсем малък риск за живота" мина успешно, оставяйки ни прозорец от няколко месеца за да забременеем успешно. Първо пробвахме с инсеминация и като не стана – опити за инвитро. Инвитрото си е отделна сага – една торба с инжекции, които се бият на различни периоди от деня. Вадене на яйцеклетки... стискане на палци поне една то тях да се окаже жизнена и да започне да се дели след оплождането. Пробвахме два или три пъти неуспешно. Единственият резултат беше че една от двете маточни тръби се възпали и запуши. Аз все още се надявах че щастливото сперматозоидче ще съумее да мине по другата, но уви – лекарят ни обясни че токсините които се отделят в запушената тръба свеждат до нула шансовете за забременяване. Трябва да се отстрани запушената тръба – нова операция. В тозимомен и на двамата ни беше дошло до гуша от лекари и скалпели. Гери прочете че срещу 4000 долара седмично в щатите правят масаж за отпушване. По това време почти бях завършил и започвах да работя, така че си мислех да тегля заем и да видим какво може да се направи с масажите. Освен това, Гери прочете че причината за ендометриозата често пъти била прекалено високото съдържание на глутен в храната. И също че имало една китайска билка, която за няколко седмици успявала да отпуши маточните тръби. Така че намалихме глутена, купихме си въпросната билка за 12 долара и ходихме да се помолим на Рилскя манастир. Та както шансовете бяха нула, малко след това Гери се оказа бременна! Най-радостната новина в живота ми!

Раждането

Йони се роди в болницата на LaSalle сутринта на 14-ти октомври 2015. Ние бяхме ходили на курс по естествено раждане и Гери беше изчела сума си неща по темата. Аз знаех как да я разтривам в основата на гръбначния стълб за да отклоня и намаля болката. Но след цял ден контракции с променлива сила, опряхме до епидорална упойка. Тук имахме избор да оставим Гери да поспи и да събере сили или да продължи да напъва. Избрахме второто. Темето и косичката на Йони вече се виждаха, но силите на Гери отслабваха, търпението на лекарката се изчерпваше... Казаха ни че главичката е завъртяна не накъдето трябва и че си е препречила пътя с ръчичка и затова не излиза, въпреки геройските напъни на мама. На този етап решението беше само едно – да й помогнат да излезе като я дръпнат със вендуза. Обясниха ни че само вендузата няма да е достатъчна, трябва и Гери на напъва. Така беше на теория, на практика Йони изскочи като тапа за шампанско. Май и лекарите не очакваха да стане толкова бързо и в една много дълга секунда Йони висеше на края на маркуча докато асистентката свари да изключи кранчето за вакуума. Главата й беше неестествено издължена, но една млада медицинска сестра ме успокояваше че бързо ще си върне формата, самата тя била раждана с вендуза и нищо й нямало. Освен това, малката душичка беше бледо-синя, но и това било нормално. Постепенно синьото отстъпи на розово, Йони се залепи за гърдите на мама, а тате си беше глътнал душата от страх. Спомням си кофата в която се оттичаше плацентата на Гери, придружена с обилни количества ужасяващо червена кръв. Една лекарка ми каза – "Ти гледай бебето, за това отдолу ние ще се погрижим!". Няколко минути преди това в стаята ни беше нахълтал екип за спешно реагиране – в случай че новороденото не може да диша или има животозастрашаващо увреждане. Стаята се изпълни със светлини, напрежение и, незнайно как изкопчили от нас одобрение да присъстват,  групичка стажанти. Сега в стаята бяхме само ние и екипът който шиеше разкъсванията на Гери. Двете калинки току-що бяха станали три калинки и дори успяхме да пуснем във Фейсбук първата снимка на едно мърляво и измъчено сучещо бебе, една много бледа майка и изтощен брадясал татко. Следващите 36 часа бяха спокойни, една млада и много приятелски настроена сестра ни научи как да накланяме бебето за да се оригне, как да го къпем, какво да правим ако се задави и ред други полезни неща за хора, които за прочели всичко за раждането, но си нямат и бегла представа какво се прави след това.

Ново легло

Днес получихме по пощата новото легло на Йони. Доскоро тя спеше в бебешката си кошара долепена до нашето легло, като бяхме махнали едната решетка за да може лесно да се претърколва при мама и после обратно в кошарата. Йони е на почти три години, но все още цока мляко от мама. В опитите си да я откажем, завъртяхме кошарата перпендикулярно на нашето легло, така че достъпът до циците да е малко по-труден – сега се налага да слезе от нейното легло и да дойде да се качи на нашето, вместо само да се претъркули. Оказа се обаче, че така изпада от леглото, докато спи и се върти. Наложи се временно да сложим два кухненски стола за преграда. Докато мислехме каква дъска можем да сложим за да преградим или какво можем да купим по интернет за целта, намерихме едно много красиво легълце от естествено дърво на супер ниска цена. Поръчахме го и на следващата седмица пристигна. Гери го сглоби докато аз бях на работа. По размери е същото като кошарата, но има решетки само в единия край, от към главата, и те са съвсем ниски.

Когато го видя, Йони много се зарадва. По принцип харесва новите неща и радостта от получаването им е далеч по-голяма от тъгата по загубените стари. Ние я бяхме подготвили и тя знаеше че сменяме "бебешкото" легло със "детско", защото тя е вече "голяма". Огледа го критично и попита дали няма да пада от него. Ние й показахме решетките и обяснихме че те ще я предпазят от падане. Изтества ги много старателно, въртейки се наляво-надясо и попита защо няма решетки за кратата. Трябваше да обясним че тези за главата са достатъчни и че леглото й в детската градина е същото и не се пада от него. А пък на краката няма решетка, за да може по-лесно да слиза и да идва при нас. Обяснението беше прието, така че се зае да пробва всички нови начини да скача през решетката направо в нашето легло. Отбеляза че нейното легло е по-твърдо  - имайки предвид че пружинира по-слабо от нашето. И направи сравнителна демонстрация за да ни покаже как отскача в нейното легло и как отскача в нашето. Изобщо, много подробна инспекция беше.