Вие какво правихте в леглото?

Йони си има детска стая от около година време – шкафче с нейни дрехи, детска за закачалка, картинки по стените, играчки, флуоресциращи звездички по тавана. И място за детско легло. Естествено, в началото ентусиазмът беше голям – много хареса идеята за нейна собствена стая (никой друг вкъщи няма тази привилегия). Преместихме детското легло и тя дори се опита да спи в стаята си, но не се получи. Още два или три пъти местихме леглото там по нейна молба, но така и не успя да заспи там – винаги се връщаше на сигурно в нашето легло.

Вчера пак ни каза че иска да спи сама в стаята си, дори заяви че иска да спи три поредни нощи сама там. Този път обаче, говорим за дете, което се е справило супер успешно с преместване в нова детска градина с нови порядки, нови учители и ново спално помещение. И ето че за пръв път успя да заспи там (както обикновено, аз й разказах две приказки и Гери й държа ръката докато заспи). На тази възраст тя рядко се буди през ноща, така че всичко мина успешно – сутринта и тримата бяхме много горди с постижението й.

Докато аз си приготвях закуската, се провел следният разговор :

– Вие какво правихте в леглото? Гушкахте ли се?

– Да.

– А целувахте ли се?

– Да.

– И какво друго правихте?

Случвало се е да й обясняваме че бебета се правят когато мама и тате се гушкат и целуват. Може би това се е въртяло в малката главичка като е задавала въпросите. Но определено не правихме бебета тази нощ – и двамата бяхме много уморени.

Нова градина и ново колело

Йони ходи на нова детска градина вече трета седмица. Оправя се на някаква смесица от фрнески и английски, малко й е криво че децата там "не говорят като нас", но няма драма. За сметка на това е много по-интересно, има куп деца на нейната възраст, голям двор, излизат много често навън. Доколкото успях да се ориентирам, има двама основни учител и учителка. Освен тях, има и една друга, която поема заниманията навън в края на деня и още една, която замества. На един лист ни пишат по няколко изречения как е минал деня на детето и ако се е случило нещо по-особено. Например като да изяде три порции риба на обяд ;) Освен това има квадратчета да отбележат дали детето е спало, яло и дали е било в добро настроение. Учителите са симпатични и усмихнати. А Йони ходи до там с колело. Не сама, естествено, Гери я придружава пеша и я е научила да спира и да я изчаква на всяко кръстовище, за да пресекат заедно.

По въпроса са велосипедите – Йони получи подарък от Лина четвъртото си колело. Преди това имаше два различни по големина пуш-байка, едно малко колело с педали и това последното, по-голямо от предното. С него може да развива вече сериозни скорости – колкото и да спринтирам, не мога да я настигна ако кара бързо. Вече може уверено да потегля и да спира сама, така че вечер и уикендите си правим вело-екскурзии тримата – до някоя по-отдалечена детска площадка или дори до парк Ангриньон. Голям кеф!

Иначе пак си е същото свръх аткивно дете, което непрекъснато иска да му се отделя внимание и рядко ни оставя на мира. Понякога е много изтощително.

Така се получават гушки

Йони : "Искам шоколадово яйце. Тате дай цунка!" - и ме целува по бузата.
Аз: "Така ли се получават шоколадови яйца?"
Тя: "Не, така се получават гушки." - след което ме прегръща.


На път за детската градина загледа някакъв мотор и каза че иска такъв розов като порасне да й подарим за рождения ден и да съм го запомнела

Силата иска да кара ролери

Въпреки че редовно си мием зъбите с паста и ги чистим с конец, ми се е случвало понякога като се събудим, да усетя че устата на Гери мирише.  Веднъж така и Йони се навира в майка си да я гушка и целува и отбелязва "Мамо, мирише ти нослето" :) Гери й обясни че всъщност устата мирише, а не нослето, после трябваше да обясни че да, чиста е, но през нощта когато езичето не се движи, устата може да започне да мирише. Йони започва да навлиза във възрастта, в която освен да знае какво се случва, иска да разбере и защо се случва. "Защо вали? Защо има гръмотевици?" – "Гръмотевиците стават, когато облаците се блъскат" и т.н...


Гери намери в Kijiji ролери, които са достатъчно малки, за да станат на крачето на Йони. Неудобството беше, че човекът който ги продава е в другия край на Монреал. За да избегна задръстванията, тръгнах към 8 вечерта и когато се прибрах, беше вече почти 10:30 вечерта. Гери ми разказа как Йони през пет митути питала "Кога ще си дойде тате?". Та когато се прибрах, двете ме чакаха на тератаса, нетърпеливи да видят ролерите. Йони, естествено, искаше не само да ги види, а и да пробва как се карат:
– Хайде утре ще ги караме, сега на мама й се спи и няма сила.
– Аз имам сила. Силата иска да кара ролери!
В крайна сметка, покарахме малко вкъщи преди да си легнем :)

Разни игри

Йони продължава да ни учудва. Когато й покажем нещо ново се радва, но сякаш му обръща внимание само за кратко, а после го забравя. Но след време (понякога след месеци), се сеща за него, изравя го от дълбините на шкафа/главата си и го комбинира по чуден начин с нещо което прави в момента. Явно нищо не забравя, ами си го класифицира някъде и после си го ползва когато има нужда от него.

Бяхме й взели дървен конструктор и аз някак си се надявах че супер много ще й хареса и ще си играе с него седмици наред, както аз правех като малък. Нищо такова – приятно й беше да й покажа кое как се сглобява и да направим няколко моделчета заедно, но след това не прояви инициатива да си играе с него сама. А днес Гери ми разказа как сутринта го извадила, разглобила една количка, взела две гуми и ги занесла в детската градина. За да показва на децата как може да ги хвърлиш и те да се търкалят – нещо, което не сме й показвали никога :)

Изобретателна е. Вчера ми показа - слагаш балон на земята, удряш го с чука (от детския комплект инструменти) и ако го направиш достатъчно бързо и сръчно, балонът скача супер високо.

Посещение в бъдещата нова градина

Тегаво е положението с детските градини в Монреал. Двата основни типа са "milieu familial" и "CPE". Първият тип е къща, в която жена без почти никаква квалификация може да се грижи за 5-6 деца срещу съответното заплащане. Вторият тип е истинска детска градина, с много на брой високо квалифицирани учителки, които следват педагогическа програма, контролирани (и финансирани) от провинцията. Вторият тип излиза по-евтино и за децата се грижат по добре... но местата са ограничени. Желаещите се регистрират в листа на чакащи и докато им дойде ред, детето може вече да е станало на възраст за училище. На теория, когато се освободи място, се обаждат на тези, които първи са се записали в списъка. На практика не е точно така. Ако те препоръча родител, който вече е клиент на градината, шансовете се увеличават многократно. Сащо така, ако човек отиде на място и направи добро впечатление, може да се надява да му дойде по-скоро редът.

До момента, Йони ходи на детска градина при Ани – една много мила, компетентна  и интелигентна българка. Ани се грижи много добре за децата и сме истински късметлии че попаднахме на нея. Един от големите плюсове е, че всички деца са българчета и тя им говори на български, така че Йони съвсем спокойно общува с баби, дядовци и с нас, на родния ни език. Но в същото време това е и недостатък – на детската площадка другите деца говорят на френски, който Йони не разбира. Вече е на възраст, в която можем да я заведем на детски театър... ако знаеше френски. Явно поради тази причина, много родители напускат Ани, когато детето им навърши три години. Краси, едно от децата остана там до навършване на 6. Ани се погрижи то да знае минимумът думички, които са му необходими да се оправи със започването на училище. Но проблемът беше че Краси беше заобиколен от дребосъци и бебета и нямаше с кой да си играе. Ани всячески се опитваше да го занимава с разни кротки и образователни игри, но на момчето му се тичаше, щурееше, лудееше... Все неща, което не са позволени при Ани. Не тичаме, за да не се ударим, не излизаме навън за повече от 20 минути, за да не настинем – практики, които са много добри за бебета и деца под 3 години. Така че – ето ни и нас, в търсене на нова детска градина. Гери посети читавите детски градини в района месец по-късно получихме обаждане от точно тази, за която най-много се надявахме. В края на лятото щеше да се освободи място за Йони. Засега само подписване на документи, формуляри и покана да заведем Йони да види дали новото място ще й хареса. Ето какво ми разказа Гери след посещението:

супер е градинката :)
само 3 групи са, в нейната група са 15 деца и имат 6 учителя общо, тея които са сутринта после следобед са други
имат си различни кътове за игра, може макс по 4 деца... там си имат система с едни картончета всяко дете си слага като иде в съответния кът за игра...
през лятото са по цял ден навън :) и освен това имат пръскалки в двора!!!!
истински!!!
Йони й викам сега отиваме да разгледаме за да видим дали ще ни хареса - и тя вика на мен ще ми хареса, хахах, викам и при Ани е хубаво - и тя - ама там няма колелета, хахаха
та, догодина ще е в групата на най-големите - и ги подготвят малко за училище, как да се държат един с друг, как да изчакват ред, да се обличат и т.н. и вика че тях ги разпознават тяхната градина после като почнат училище :)
научени са нещо демек, хахах
всички са много милички :)
иначе по цял ден е вътре с външните обувки... после спят на матрачета с чаршафчета, които ние ще перем в края на седмицата... или май само нашите си чаршафчета, щото завивките са си от нас...
надявам се да им свалят поне обувките, иначе пижамки - твърдо НьЕ
сега зимата обаче навън с ботуши вътре с някакви по-леки обувки... то като в университета ;) с пантофи не може, хахаха
водят ги понякога на разни изложби за деца и спектакли... също ги разхождат и по реката...
Йони веднага се заигра там с едни кораби :) много комуникативна и на директорката й хареса :)
само Ани нещо не е в настроение и ме изгледа лошо, като й казах че не е закусвала... вика, ама те сега ще ядат плодове... (демек, няма да й дам закуска)…
а да, храната там си я правят, имат си кухня.... но НЯМА закуска, трябва да яде в нас... съответно 8,25 на ден и ще трябва да дадеш преуторизация да си теглят пари, но те предупреждават кой ден ще тегнят и по колко
спят от 1ч до 3ч МАКС :)
и имат ежедневен отчет за детето на 1 листче, дали е спало, дали само си е почивали, дали е било кисело и т.н.
нямат телевзия, освен по специален повод, за някой рожден ден ако някое дете си поръча нещо
тя Ани й обяснявала, че ще смпят на земята - и сега децата са буквалисти, добре че вече имам някаква идея от деца, хахааха
и викам, ама няма да спиш на земята, ще спиш на матраче, като това за къмпинг и го вадихме и показвахме :)
после директорката ни показа матрачетата и аз я питах дали са й харесали- тя вика да, не че много видя ;) хахаха
през зимата излизат за 1ч-1:30ч :) голям кеф :-)))
и мисля, че искаше да остане още днес там, то си е като фън-зона, малко, в нейната група беше бая шумно, а в тая за големите беше много тихо, ама май щото тъкмо ги бяха строили да си вземат коласиона, обикновено са плодове :) но имат и бисквити и кексчета
та почваме да й пускаме Пат Патруй вече ;)

А ти търсиш ли я?

Днес сме си вкъщи с Йони, защото тя има температура и повръща. Лежим си в леглото и тя ме пита - "Тате, ти търсиш ли мама?". Аз не схващам въпроса и повтарям познатият рефрен  - "Мама е на училище, Йони, ще се върне довечера". А  тя пак пита "Знам, ама ти търсиш ли я?". Тогава ми просветва че тя всъщност пита дали мама ми липсва. Това е няколко нива над бебешкото "Искам мама". На три години и половина, душичката вече мисли не само за собствените си чувства, а и за чувствата на околните. Забележително!

По-късно същия ден, тя лежи в леглото и ме кара да я разтривам. По някое време се измъквам и си стоплям обяд, докато тя си припява нещо. Не след дълго тя ме проверява - "Къде си, тате? ". Аз отивам при нея и обяснявам че ще обядвам, ако иска да дойде при мене в кухнята. Тя отказва  - за пръв път я виждам толкова е изтощена, че даже за гледане на детски да няма сили. Обяснявам че ще съм в кухнята и че ако има нужда от нещо, може да ме извика.

30 секунди по-късно – "Жоро?"
Аз безропотно се отзовавам – "Какво има, Йони?"
Тя – "Харесвам те, тате!"
Аз – "И аз теб те обичам, Йони, ти си ми любимото детенце!"
Тя – "Добре, сега можеш да папкаш"  – Малко след което заспива.

Остатъка от следобеда прекарваме така - тя дреме, аз до нея. Тя ме кара да я чеша по гръбчето. Уняся се, но в момента в който спра, отваря око и заповядва с тих глас – "Чеши!"