И какво казва "кака"-то ?

Откакто Гери тръгна на работа, имаме едни спокойни 20 минути сутрин, в които можем да разговаряме, докато си приготвяме яденето. Иначе преди Гери и Йони ставаха по-късно от мен и аз ги виждах само вечер. Тогава Йони не ни оставя на мира и ни прекъсва всеки път, когато се опитаме да разменим повече от две изречения. Или ако случайно се е заиграла сама и ни остави, бързаме да свършим по нещо с последни сили.
Голям терорист е това дете... Гери едва от скоро успява да си вземе душ необезпокоявана. Преди Йони по няколко пъти нахлуваше в банята, въпреки опитите ми да я заплесвам и обясненията ми как трябва да оставим мама да се изкъпе на спокойствие. Това е и една от причините аз да ходя по голяма нужда само на работа, хаха.

Естествено, Йони не вижда смисъл в това да ходи до тоалетна сама. Пробва го няколко пъти, опитвайки се да ни подражава, но в крайна сметка си останахме със "Тате, имам "кака" (ака ми се), ела с мене да "правим кака" заедно." И докато го чакаме да излезе, Йони ме подпитва: "И какво казва сега кака-то?" Да правим неодушевените предмети да говорят е голямо забавление. И аз влизам в роля: "Искам вече да изляза, тясно ми е в коремчето. Пуснете ме да плувам във водата на тоалетната!". Вчера изкара едно "пипи" и две "кака".. и чакахме да излезе трето... Та се получи цял театър. Всички тези герои говориха с различен глас и реплики.

Тодлър 4.0

Точно както си пише в книжките, с навлизане в четвъртата година започва нов период на нестабилност. До съвсем скоро, Йони беше вечно усмихнат сладур, щастлива от живота, сговорчива и кооперативна.
Спомням си на около 2 годинки как сядаше ма земята и незнайно защо отказваше да върви - за наше най голямо учудване. Сега пак започва същото - свадливи настроения, рев за дреболии. Онзи ден се разрева "защото мама не иска да ме пренесе до леглото".  Или защото не сме искали да й събуем обувките. Гери я пита - "А сега защо още плачеш?", а тя "Ами защото ми се плаче."
Естествено, самата тя не е сигурна какво иска - изборът на костюм за Хелоуин беше Калинката, после Черния котарак, после Спайдърмен... накрая взехме един хубав патешко-жълт сладурански Пикачу. Йони като че ли беше радостна че й помогнахме да вземе финално решение.
Другото характерно нещо също се проявява - физическата непохватност. Изведнъж започна да пада, колената на много от панталоните й са накъсани. Има и огромна цицина на челото - преди няколко дни се спъна докато тичаше и уцели с глава ръба на масата.
Предполага се след този период нещата пак да се наместят и на около 5 години да е много по-сръчна, спокойна и уверена в себе си. А дотогава - ще й помагаме и ще се отнасяме с разбиране към малкото растящо и трансформиращо се човече.

Коте или морж

- Мамо, защо си пожелахме котенце, а не морж? Аз искам да имаме морж като мосю Тюрбо ! 😂🤣 Знаеш ли защо искам морж - защото ще си играе с мен.
- И котенцето ще си играе с теб.
- Ама моржа няма да ме драска никога 🤣😂 И ще живее в моята стая, защото е по-голямал

Кака и жълтите автобуси

Бяхме на "отворени врати" в една фирма със над сто жълти училищни автобуса. Имаше забавления за децата, пуканки, захарен памук, сандвичи. А родителите можеха да си поговорят със шофьорите и дори да карат автобус на паркинга. Фирмата предлагаше безплатен 4 седмичен курс и работа като шофьор след завършването. С Йони имахме рядката възможност да се повозим на автобус, управляван от Гери!


По-късно същия ден, научихме че майката на Дарис също е станала шофьорка на автобус. Исках да разкажа това на Йони, но диалогът тръгна в малко по-друга посока:

   - Йони, спомняш ли си Дарис
   - Не.
   - С който ходихте заедно на детска градина?
   - А, той все се наакваше.
   - !?
   - Веднъж като си играехме на масата и едно кака* падна да стола!

"кака" е учтивата форма за "лайно" на фенски.


Същата вечер питахме Йони дали иска мама да стане шофьор на автобус или да прави макети. Тя мъдро отговори "И шофьор на автобус, и макети да прави". Седмицата след това, Гери има три поредни интервюта за работа в архитектурни бюра. Обяснява на Йони че ще ходи да види за една друга работа дали ще я вземат и Йони протестира "Ама аз искам да си шофьор на автобус!"

С ей тази ръчичка

"Мамо, а пък калинката падна в тоалетната и аз я извадих с ей тази ръчичка." - Йони влиза в кухнята с мокра ръка, от която се стичат капки по пода. С Гери прихваме да се смеем, разказваме й как често е бъркала в тоалетното казанче, когато е била малка, защото не е знаела че водата е мръсна. "Защо е мръсна?", "Ама като пуснем водата пак ли е мръсна?" ...

Вие какво правихте в леглото?

Йони си има детска стая от около година време – шкафче с нейни дрехи, детска за закачалка, картинки по стените, играчки, флуоресциращи звездички по тавана. И място за детско легло. Естествено, в началото ентусиазмът беше голям – много хареса идеята за нейна собствена стая (никой друг вкъщи няма тази привилегия). Преместихме детското легло и тя дори се опита да спи в стаята си, но не се получи. Още два или три пъти местихме леглото там по нейна молба, но така и не успя да заспи там – винаги се връщаше на сигурно в нашето легло.

Вчера пак ни каза че иска да спи сама в стаята си, дори заяви че иска да спи три поредни нощи сама там. Този път обаче, говорим за дете, което се е справило супер успешно с преместване в нова детска градина с нови порядки, нови учители и ново спално помещение. И ето че за пръв път успя да заспи там (както обикновено, аз й разказах две приказки и Гери й държа ръката докато заспи). На тази възраст тя рядко се буди през ноща, така че всичко мина успешно – сутринта и тримата бяхме много горди с постижението й.

Докато аз си приготвях закуската, се провел следният разговор :

– Вие какво правихте в леглото? Гушкахте ли се?

– Да.

– А целувахте ли се?

– Да.

– И какво друго правихте?

Случвало се е да й обясняваме че бебета се правят когато мама и тате се гушкат и целуват. Може би това се е въртяло в малката главичка като е задавала въпросите. Но определено не правихме бебета тази нощ – и двамата бяхме много уморени.

Нова градина и ново колело

Йони ходи на нова детска градина вече трета седмица. Оправя се на някаква смесица от фрнески и английски, малко й е криво че децата там "не говорят като нас", но няма драма. За сметка на това е много по-интересно, има куп деца на нейната възраст, голям двор, излизат много често навън. Доколкото успях да се ориентирам, има двама основни учител и учителка. Освен тях, има и една друга, която поема заниманията навън в края на деня и още една, която замества. На един лист ни пишат по няколко изречения как е минал деня на детето и ако се е случило нещо по-особено. Например като да изяде три порции риба на обяд ;) Освен това има квадратчета да отбележат дали детето е спало, яло и дали е било в добро настроение. Учителите са симпатични и усмихнати. А Йони ходи до там с колело. Не сама, естествено, Гери я придружава пеша и я е научила да спира и да я изчаква на всяко кръстовище, за да пресекат заедно.

По въпроса са велосипедите – Йони получи подарък от Лина четвъртото си колело. Преди това имаше два различни по големина пуш-байка, едно малко колело с педали и това последното, по-голямо от предното. С него може да развива вече сериозни скорости – колкото и да спринтирам, не мога да я настигна ако кара бързо. Вече може уверено да потегля и да спира сама, така че вечер и уикендите си правим вело-екскурзии тримата – до някоя по-отдалечена детска площадка или дори до парк Ангриньон. Голям кеф!

Иначе пак си е същото свръх аткивно дете, което непрекъснато иска да му се отделя внимание и рядко ни оставя на мира. Понякога е много изтощително.